137 години од смртта на Васил Левски

19 февруари 2010

На 19 февруари 2010 година, по повод годишнината од смртта на Васил Левски, Амбасадата на Република Бугарија во Република Македонија и Бугарскиот културно-информационен центар организираа полагање на цвеќиња пред неговиот барелеф пред зградата на амбасадата. По тој повод, говор одржа г-н Евгени Кирилов, пратеник во Европскиот парламент. Присуствуваа и членови на Бугарскиот културен клуб - Скопје.

Г-н Ангел Ангелов, в.д. амбасадор на Република Бугарија во Скопје и г-н Евгени Кирилов, пратеник во Европскиот парламент, пред барелефот на Васил Левски.

Разговор меѓу г-н Ангел Ангелов, г-н Евгени Кирилов и Адмирал Валентин Гагашев, Висок воен претставник на НАТО во Република Македонија.

Кратка информација за Васил Левски и неговиот придонес кон македонското ослободително движење:

137 години изминаха от гибелта на Васил Левски, останал още в съзнанието на признателния български народ като йеродякон Игнатий – апостолът на свободата. Един велик българин, който посвети и отдаде целия си живот в името на една общобългарска кауза, а именно - свободна родина.

Показателни за това са и думите му: „... ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгуба, губа само мене си.”, с които младият български революционер встъпва в редовете на борбата, създавайки Вътрешната революционна организация (ВРО) по – късно обединена с БРЦК на Л. Каравелов (29 април – 4 май 1872 г.).

БРЦК се превръща в двигател на българското революционно движение, който работи с пълна сила за вдигането общонародно освободително въстание, което да сложи край на османската тирания. Големи грижи се полагат дейността на организацията да се разшири и в Македония. С тази задача е нагърбен именно Апостолът, който на общо събрание на БРЦК през 1872 г. в Букурещ е упълномощен като главен апостол на „цяла България, Тракия и Македония”. Левски се среща с дейци от Македония и ги посвещава в революционното дело. За това свидетелства Михаил Г. Костенцев. Прокламации за учредяване на комитети са дадени на учителите Георги Христов в Крива Паланка, Михаил Ковачев в Щип, в Струмица на В. Стоянов, в Сер на Ст. Салганджиев, в Мелник — на учител, родом от с. Гайтаново. Овен това са разпространени прокламации в Тиквеш, Прилеп, Охрид и Струма. По този начин българските революционери в Македония наследяват пряко идеите на Левски и БРЦК, за да могат двайсетина години по – късно да основат славното ВМРО. Потвърждение на това са и думите на Даме Груев: „Мислехме да създадем организация по подобие на революционната организация в България преди Освобождението, да действаме по примера на Ботев, Левски, Бенковски и др.”

Амбасадата на Република Бугарија во Скопје. На десната страна се наоѓа барелеф на Христо Ботев.