Лазар Младенов: Потисканите въпроси от бившата тоталитарна система са предизвикателство за евро-атлантическата интеграция на Македония

8 ноември 2010

Лазар Младенов, Председател на БККС

Лазар Младенов е роден на 7 август 1956 г. в Струмица, Република Македония. Средното си образование завършва в родния си град, след което учи архитектура в университета в Скопие. След това развива собствен бизнес с търговия с осветителни тела. В политиката е от 1990 г. като един от първите носители на плурализма в Македония, ръководен e от идеите на ВМРО. На 4 май 2008 г. създава Българския културен клуб в Скопие, чиято цел е ново възраждане на българщината в Македония. Живее в Струмица. Женен е, има две деца.

Г-н Младенов, представете се накратко за нашите читатели? Откъде произлиза вашия род?

Времето на прехода, смяната на тоталитарната система, даде възможност на свободолюбивите хора като мен да отсънуват съня си за историческа раздяла от сръбските духовни вериги. Това ме накара да участвам в процесите на сформиране на първите политически партии в Струмица. Разбира се, дясната идеология и историческото ВМРО ни бяха водители по тази пътека. Но не мина дълго време и осъзнахме че този процес няма да се случи толкова лесно, както си помислихме в началото. Службите просто си бяха завършили своята работа и вече контролираха всички партии. Това нещо, а и други показатели ни дадоха за право да формираме единствената партия, която беше наясно с историята и идеологията на ВМРО! Това беше партията ВМРО – Татковинска партия. Тя съществуваше много кратко, но остави ясни следи в съвременото македонско общество. Иначе по произход съм от бежанско семейство – моите баба и дядо са от Кукушко. Те са се заселили в Струмица през 1913г. и до ден днешен родата ни се развива тук. Аз съм роден, израснал и учил в Струмица. Учил съм като студент в Скопие.

Вие сте председател на Българския културен клуб - Скопие. Как възникна тази гражданска организация? Кой са основателите и?

Заради невъзможността да осъществим идеалите си чрез съществуващите партии в Македония, манипулирани до крайни граници от квази-лидерите, които 18 години не предприеха нищо, за да се сбъднат идеалите на дедите ни, ентусиасти от повечето по-големи градове от Македония решихме да се организираме по линия на българщината и да прекъснем манипулациите на хората, които само в определени ситуации и само за тях познати причини, ползваха българщината като кауза. Основатели са 21 потписници от Скопие, Охрид, Струга, Кичево, Струмица... Клубът се ръководи от председател, зам.-претседател и 5 члена на Изпълнителния съвет, един от които за съжаление почина.

До този момент какви проекти е осъществила БККС и какво планирате за бъдещето?

Това, което осъществи клубът за две години и половина, далече надхвърля нашите възможности и ресурси. С голям ентусиазъм и саможертва членовете на клуба успяха да отбележат повече важни моменти за македонските българи. Започнахме с Меморандум във връзка със спора за името между Гърция и Македония. В рамките на възможностите отбелязвахме значайни исторически дати за македонските българи. Активно участвахме в казуса Спаска Митрова още от самото начало. Повдигнахме въпроса за спазване на българските културно-исторически паметници и гробища в Македония. Актуализирахме случая с корабокрушението на Охридското езеро и дадохме предложение за отбелезване на тази нещастна трагедия с поставяне на паметна плоча. Реагирахме адекватно относно фалшификациите в енциклопедията на МАНУ. Започнахме проект за препечатване на Алманах „Македония” за потребите на македонските българи. И най-накрая, започнахме борба срещу политическите гонения и скалъпените съдебни дела в Македония, което по-специално се отнася за члена на Изпълнителния съвет на БККС – Мирослав Ризински! Нашата дейност в бъдеще е свързана предимно с отваряне на офис на клуба в Скопие и материалните ни възможности.

Един от членовете на УС на БККС е Мирослав Ризински, който в момента лежи в скопски затвор. Разкажете какъв точно е неговия случай.

Мирослав стана невинна жертва на злонамерена провокация и постановка, след което беше осъден на лишаване от свобода в един непрозрачен и политизиран съдебен процес, чието съответствие с международните стандарти е толкова спорно, че изобщо не заслужава коментар. Може много дълго да се говори за този несправедлив съдебен процес и всички процесуални нарушения направени срещу Мирослав. Но това, което е най-важно да се подчертае е причината за този политически прогон –неговата безкомпромисна борба за утвърждаване на демокрацията в Македония след разпада на Титова Югославия и обективно тълкуване на историята, която свързва Македония и България. С тази народополезна дейност, Мирослав винаги е бил трън в очите на враговете на демокрацията в Македония и заради това той и неговото семейство нееднократно са подлагани на лични атаки и тормоз. Но БККС няма да стои със затворени очи пред проблемите, които системата създава на македонските българи.

Случаят Ризински обедини нашите евродепутати, които колективно излезнаха с декларация до комисаря по правосъдието Вивиан Рединг и до Щефан Фюле, комисар по разширявантето на ЕС. В България се създаде граждански комитет в подкрепа на Ризински, но като че ли засега няма значителен ефект. Какво трябва да направи българската държава според вас?

Мирослав е осъден на лишаване от свобода в резултат на недоказано обвинение, несправедлив и крайно непрозрачен съдебен процес с многобройни процедурни нарушения, полицейски произвол, двойни стандарти, демонстративна пристрастност, политически натиск и очевиден конфликт на интереси от страна на представители на македонските институции. Точно поради тези причини, Мирослав получи силна подкрепа от българските евродепутати както и от над 100 изявени български общественици. За нас, върховенството на закона и човешките права са фундаментални европейски критерии, с които не може да се правят компромиси на лека ръка. Затова, надяваме се, че и българските институции ще подходят в този дух, особенно след категоричната подкрепа за Мирослав от цялото българско общество. Българските политици трябва да са наясно, че ние в никой случай няма да приемем да се правят пазарлъци с наши хора. Тяхното уважение към нас ще отрази и нашето уважение към тях.

Нямате ли чувство, че БЮР Македония не желае да се интегрира в структурите на ЕС въпреки, че постоянно декларира обратното. Една Македония – член на ЕС, трябва да се раздели с минали идеологии и фалшификации на историята. Това май не е удобно на управниците в Скопие?

Въпросът ви е съвсем на място. Липсата на желание да се интегрираме в структурите на ЕС е повече от ясна, това показват и т.н. преговори за името с Гърция. Да имаше поне капка желание за решение на този проблем, той до сега щеше да бъде решен. Но за да бъде решен, нормално трябва да се отворят въпросите, които една цяла политическа система ги е потискала с десетилетия. И така за сметка на една малка част хора - академици, историци, политици, които създаваха една голяма лъжа, трябва да страда целия ни народ. Най-трагичното е, че по-голямата част от народа ни все още вярва на лъжите, въпреки че това ги докара на ръба на елементарната екзистенция.

Наскоро представители на АРГО ви посетиха и предоставиха книги, дискове и рекламни материали на България. Каква подкрепа очаквате от България?

Нашата цел е да работим за обществени промени в Македония в духа на европейските и евроатлантическите ценности, както и сближаване между нашите две съседни държави –Македония и България. Очакваме активна роля на българските неправителствени организации, но и държавни институции, в съвместната работа по проекти от европейските програми и фондове за култура. Смятаме че може наистина много да се направи в сферата на културното сътрудничество между двете страни. В този смисъл, поздравяваме инициативата на АРГО за дарение на книги и материали и се надяваме, че това ще е начало на наше по-задълбочено сътрудничество в бъдеще.

Нещо за финал, което искате да споделите с нашите читатели.

Бих искал да благодаря на цялото българско общество и българските членове на Европейския парламент за подкрепата на нашия колега Мирослав Ризински. Няма да позволяваме скалъпени съдебни процеси да очернят доброто име на публични личности с капацитет за лидерство и истински обществени промени в духа на европейската интеграция.