Влез за потребители

Кој е вклучен?

Во овој момент на сајтот има 0 потребители и 2 гости.

Миладиновци: Български народни песни

Етнографија на Македонија

Македония - Сборник от документи и материали

Българи са покорили най-високия връх на Килиманджаро

3 март 2013


Българската експедиция на Килиманджаро

Наши сънародници са покорили планината Килиманджаро и са развяли българския трибагреник на най-високия й връх Ухуру. Нашият сънародник Недко Димитров, който от дълги години работи като фотограф във Великобритания, се свърза с нас и ни изпрати текстов и богат снимков материал от тяхната експедиция. БККС публикува материала относно това българско постижение по повод Националния празник на България - 3 март.

Изкачване на Килиманджаро

През лятото на 2012 година с двама приятели българи – Атанас Чанков и Ростислав Руменов, решихме да изкачим планинския масив Килиманджаро, като част от нашето пътуване из Черния континент.

Килиманджаро е планина в Танзания с вулканичен произход, чийто най-висок връх Ухуру е с надморската височина 5895 метра. Ухуру на суахили означава “Свобода” - едно прекрасно име за най-високата точка на Африка.

По-късно към нашата група се присъединиха също един англичанин и една полякиня. Избрахме маршрута Мачаме, който е най-трудният, но за сметка на това е най-живописният. Подготовката беше продължителна и скъпо струваща. Екипировката беше много важна част от нея, тъй като метеорологичните условия са твърде екстремни и разнородни, в зависимост от височината. В подножието на планината климатът и растителността са тропически, като при изкачването се променят и на върха стават близки до полярните.

Вървяхме средно по 4-6 часа на ден с по една-две твърде кратки почивки. Почти цялото изкачване беше съпроводено с интензивни валежи. С нарастването на височината, поради разредеността на въздуха дишането стана по-трудно, което допълнително подсили умората. Ключът към покоряване на върха е в бавното темно или както казват местните - трябва да се върви “поле поле”, което на суахили значи бавно-бавно. Изкачването отнема около 5-6 дни, като целта е да се постигне адаптация към надморската височина и да се избегне появата на височинна болест, която се проявява в интензивно главоболие. Въпреки това, почти всички в нашата група получихме леки симптоми на болестта при височина около 4500 метра. Маршрутът ни включваше прекосяване на множество потоци и дерета, както и почти отвесни скали като стената Баранкo. На около 3500 м височина обстановката се промени коренно и имахме чувството, че сякаш сме на друга планета. Скалистият пейзаж беше осеян с причудливи растения и дървета и беше обгърнат в мъгла, тъй като се намирахме на нивото на облаците.

След първия ден, най-тежък се оказа последният. Изкачването на върха започна в полунощ на 30 декември и след около шест часа и половина пълзене нагоре се оказахме на Стелар поинт, където посрещнахме изгрева. Гледката беше наистина великолепна, а в краката ни се намираше цяла Африка. Оставаха ни още 30 минути преход до връх Ухуру, които изминахме при почти пълно изтощение. Веднъж достигнали заветната точка емоциите надделяха и умората беше забравена, поне за малко. Разменяхме си поздрави с другите групи и си направихме множество снимки включително и с българското знаме, донесено специално за целта. Оставаха ни още около 3 часа път надолу обратно до базовия лагер. Спускането отне и последните ни сили, но след кратка почивка и бърз обяд трябваше отново да поемем на път към последния лагер, където посрещнахме Новата 2013 година здраво заспали в палатките.

Удовлетворение от постигната цел беше голямо, но истинските герои на експедицията бяха местните носачи, които мокри и премръзнали, натоварени с по 20 килограма на главите си, ни настигаха и изпреварваха, за да може палатковият лагер да е готов за нашето пристигане и храната да ни чака. Сърдечно им благодарим им за усилията, защото знаем, че нашият успех не би бил възможен без техния тежък труд. Въпреки всичко, някои членове на други групи не успяха да достигнат върха. За това се изискват физическа издръжливост и най-вече решителност, които явно не липсваха в нашата група.

На желаещите да изкачат Килимандажро препоръчваме да обърнат сериозно внимание на екипировката и на физическата подготовка. Топли и непромокаеми дрехи и ръкавици са задължителни, както и добри и изпитани планинарски обувки. Останалото е добро настроение и позитивизъм. Покоряването на най-високия връх в Африка е трудно, но уникално преживяване, което оставя трайни спомени, съпроводени с чувството за изключително постижение и е едно истинско приключение. Ако ще го правите, при възможност задължително изберете сухия сезон от май до октомври, за да е удоволствието пълно. И не забравяйте след това да си починете добре по плажовете на Занзибар.

Успех!

Недко Димитров
Лондон, февруари 2013

AdaptiveThemes