БККС издаде календар за 2016 г., озаглавен „100 години от участието на македонските българи в Първата световна война”

17 декември 2015 г.

В рамките на предстоящото отбелязване на един век от Първата световна война, БККС издаде паметен календар под заглавие „100 години от участието на Македонските българи в първата световна война”. Календарът е посветен на масовото участие на македонските българи в борбите за национално освобождение и обединение на България. Десетки хиляди българи от Македония участват като доброволци в българската армия и оставят костите си по бойните полета на Руско-турската освободителна война, Сръбско-българската война, Балканските войни и Първата световна война.

Стотици българи от Македония вземат участие в Българското опълчение, много от които след Освобождението на Родината постъпват на служба в новосъздадената българска армия. През следващите години, огромен брой младежи завършват Военно училище в София и се вливат в редовете на българското офицерство. В това чилище се обучават мнозина от най-видните войводи на ВМОРО: Гоце Делчев, Борис Сарафов, Борис Дрангов и много други.

Когато през 1885 г. Княжество България се обединява с Източна Румелия и България е коварно нападната в гръб от Сърбия, в младата българска армия спонтанно се записват като доброволци стотици македонски българи. Прославеният войвода дядо Ильо Малешевски, макар и 80 годишен, води чета от няколкостотин души в сръбския тил в Краище и Вранско. С такава чета действа и Димитър Попгеоргиев-Беровски.

По инициатива на многобройните македонски землячески организации в Свободна България, преди избухването на Първата балканска война се създава Македоно-Одринското опълчение – доброволческа част на българската армия, състояща се от бежанци от Македония и Одринска Тракия. Образуват се 12 дружини на землячески принцип (I Дебърска, II Скопска, III Солунска, IV Битолска, V Одринска, VI Охридска, VII Кумановска, VIII Костурска, IX Велешка, X Прилепска, XI Серска и XII Лозенградска дружина) с обща численост от 15000 бойци. След приключването на активните бойни действия, четите на ВМОРО, действащи в турския тил, се включват в Македоно-Одринското опълчение, като се създават още три дружини – ХІІІ Кукушка, ХІV Воденска и ХV Щипска.

Желанието, с което десетки хиляди македонци постъпват в българската войска, е сравнимо единствено с нежеланието им да служат в сръбската. След като анексира Вардарска Македония през 1914г., Сърбия започва насилствена мобилизация. От началото на 1914г. до включването на България в Първата световна война през есента на 1915г., в майка България пристигат около 30000 бежанци, които доброволно се вливат в българската армия и формират основата на 11-та Македонска пехотна дивизия с общо 35 000 доброволци. Тази героична дивизия участва в най-тежките битки и ключови сражения на войната, като например боевете при Дойран.