14 февруари 2018
До: Зоран Заев, Министър председател на Р. Македония
До: Никола Димитров, Министър за външните работи на Р. Македония
До: Талат Джафери, Председател на Народното Събрание на Р. Македония
Уважаеми дами и господа министри,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Днес се решава не само бъдещето на Македония, но и стабилността и развитието на целия регион. Ако не постигнем бърза интеграция на Република Македония в НАТО и ЕС, рискът от дестабилизация на т.н. Западни Балкани, изолирането им от ЕС и попадането им в обсега на руските и турските геополитически интереси и зони на влияние е реален и плашещ.
Всички знаем, че бавното правосъдие е отказ от правосъдие, а спорът за името безкрайно забави Македония по пътя ? към Европейското семейство. За това ние от БККС настояваме спорът за името да бъде решен бързо и справедливо, по начин който да не поражда нови конфликти.
Такова решение може да се постигне, ако не се премълчава историческата истина.
Македония не бива да чака светът да ? покаже какво историческата наука мисли за нея, а трябва сама да намери сили да надмогне лъжите, измамите и фалшификациите, с които уви са отраснали няколко поколения македонци. С чест и достойнство, в официална декларация на Собранието, нашата страна трябва да преодолее клишетата наследени от времето на Югославия и да приеме миналото на народа ни, такова, каквото е било.
Даваме си сметка, че подобно действие ще е болезнено, но това е единственият достоен изход от създалата се ситуация.
Трябва да сме наясно, че спорът не е просто за името. То е само функция на идентичността и без изясняването на различните идентичности, спорът няма как да бъде решен.
Като предусловие за решаването на спора, от наша страна трябва ясно и категорично да дадем гаранции за липсата на каквито и да е било териториални претенции към която и да било държава и да препотвърдим, че нашата идентичност не заплашва никого.
Ние от БККС предлагаме македонското Собрание да приеме следната декларация:
- Република Македония ясно и еднозначно декларира пред света и пред международните организации, че няма претенции към гръцката култура или територия. В знак на добросъседство и като жест на добра воля, Република Македония дарява всички скулптури и паметници посветени на антични македонци на Република Гърция и се отказва да кръщава с техните имена улици, инфраструктурни и други обекти.
- Порицава опитите за „антиквизация“ на македонската идентичност и посегателствата срещу гръцката култура и идентичност, които с изключение на управлението на предходното правителство никога не са били позиция на нашата държава и на нашия народ. Напротив, нашите предци са давали решителен отпор на тази чужда за нас пропаганда.
- Отхвърля твърдението, че днешна Македония и тези нейни граждани, които се определят като македонци, са в каквато и да било форма наследници на античното македонско царство и неговия народ.
- Македонската държава се възприема като наследник на борците утвърдили своята духовна идентичност чрез борбите за освобождаване от духовната власт на Цариградската патриаршия и основаване на своя църква и свързаната с нея културно-просветна автономия. Нашите предци се борят за основаването на Българската Екзархия и с огромно мнозинство гласуват, за да се присъединят към нея. Затова и нашата МПЦ ОА с право се обърна към Българската православна църква – правоприемника на Екзархията, като към църква майка и се надяваме, че в най-скоро време МПЦ ОА ще бъде приета за равноправна в семейството на православните църкви.
- Македонската държава се идентифицира с борците за свобода и автономия в земите на Екзархията, върнати под османска власт на Берлинския конгрес - Вилаетите Солунски и Битолски с общото нарицателно „Македония“ и Одринския вилает – наричан „Одринско“.
- Република Македония счита историческото ВМРО – основана като Български Македоно-одрински революционни комитети, не като политическа партия, а като национално-освободително движение, ангажирало се да гарантира правата не само не един етнос, но и на „всички незадоволени елементи“ в географска Македония и в Одринско.
- Македония няма претенции по казусите двустранно и окончателно решени между Гърция и България с Конвенцията за размяна на бежанци сключена между Гърция и България от 1919 г., с договора Калфов-Политис за защита на българското малцинство в Гърция от 1924 година, с финансовата спогодба Молов-Кафандарис от 1927 година, която прецизира предходната конвенция,както и със Спогодбата постигната между България и Гърция, от 1963 година, според която спорните въпроси за размяната на бежанци,свързани с гореспоменатите спогодби и претенциите за имоти произтичащи от тях, са разрешени с един всеобхватен договор.
Убедени сме, че след официалното деклариране на липсата на каквито и да е претенции към Гърция, спорът ще може да е се уреди и без промяна на нашето конституционно име. Ако все пак гръцката страна държи на промяна и конституционното име на нашата Република, логично е и ние да настояваме Гърция също да промени името на областта и това на своето министерство за „Тракия и Македония“, тъй като по собствената ? логика това би представлявало иредентистка заплаха не само за нашата страна, но и за България и за Турция.
Настояваме в договора регламентиращ отношенията между нашата страна и Гърция да бъде записано, че всички страни, които включват в границите си дял от географска Македония имат правото да използват името македонци и македонски в духа на своите исторически и етнографски традиции - за песни, за етнографски носии, за търговски марки, за традиционна литература и исторически събития и за факти, включващи името Македония, придавайки му смисъла преобладаващ в съответната страна.
Имайки предвид, че географската област наричана Македония днес е разделена между три държави ( Република Гърция, Република България и Република Македония), БККС настоява да бъде създадена историческа комисия включваща представители на нашата страна, на Гърция, на България, както и безпристрастни международни и авторитетни историци. Целта за създаването на подобна историческа комисия е обективното изясняване на историческите събития, които засягат трите държави, с цел преодоляване на множествотофалшификации и манипулации.
За да постигнем мир, стабилност и разбирателство в тази част на света, трябва да обърнем повече внимание на това което ни сближава, а не на това което ни разделя! Това са общите човешки ценности и стремежа към свобода, а свободата е неразривно свързана с истината.
Само ако заложим на историческата истина и на разбирането и съпричастността към притесненията на другия, ще можем да защитим не само собствената си свобода и независимост, но и тези на нашите съседи и надяваме се скорошни съюзници в НАТО и партньори в ЕС.
Само когато сложим край на ширещите заблуди, ще можем да преодолеем вечната заплаха от войни и кръвопролития на Балканите.