141 годишнина от рождението на Гоце Делчев

4 февруари 2013

На днешния ден се навършват 141 години от рождението на Гоце Делчев - идеолог и организатор на националноосвободителното движение на българите от Македония и Одринско и на ВМОРО. Роден в гр. Кукуш. След завършване на трикласното училище в родния му град постъпва в Солунската българска мъжка гимназия. Включва се в тайните ученически кръжоци. През 1891 г. напуска гимназията и постъпва във Военното училище в София. Малко преди завършването му е изключен от него заради увлечението му в социалистическите идеи. През есента на 1894 г. е назначен за учител в гр. Щип, където по същото време е учител и Дамян Груев, член на ЦК на ВМОРО. Между двамата се установяват тесни приятелски отношения, в резултат на които идва и незабавното привличане на Г. Делчев в редовете на Вътрешната революционна организация. За кратко време благодарение на всеотдайната си дейност той се превърща в неин всепризнат ръководител и идеолог. Негово дело са създаването на първите канали на ВМОРО през българо-турската граница, както и учредяването на първите пунктове в България за приемане и изпращане на куриери и за пренасяне на оръжие и литература в европейските предели на Османската империя. Още като учител в Щип участва в изграждането на комитети в града и околните селища. През следващата година дейността му се пренася и в други краища на Македония - Солунско, Кукушко, Дойранско, Гевгелийско и Струмишко. След Солунския конгрес на ВМОРО от 1896 г. на него и Гьорче Петров е възложено изработването на устава и правилниците на организацията, които те изпълняват своевременно. През есента на 1896 г. е назначен за учител в гр. Банско. След известно време поради огромните си задължения към Вътрешната революционна организация се отказва от заеманата учителска длъжност и поема пътя на професионален революционер. Последвалата през 1897 г. Винишка афера подтиква него и другите ръководители към търсене на нови, по-ефикасни форми на организация на ВМОРО. Така той стига до идеята за четническия институт. Пристъпва се към изграждане на чети, на които се възлагат предимно агитационно-организационни функции.

От 1896 до 1901 г. наред с функциите си на член на ЦК Гоце изпълнява и други важни поръчения на организацията. Той е неин задграничен представител в България, ревизира и четите във вътрешността на Македония и Одринско в качеството му на главен ревизор. По негова инициатива започва изграждането на революционни комитети и в Одринско. За тяхното по-нататъшно разрастване и укрепване важна роля изиграва по негово искане Пловдивски конгрес на Одринския революционен окръг от 1902 г.

Въпреки влошеното положение на населението през 1901 г. и особено след неуспеха на Горноджумайското въстание от 1902 г. Г. Делчев, както и Дамян Груев и други дейци на организацията са против прибързаното обявяване на въстание. Главното му съображение за това е все още слабото въоръжение на комитетите на организацията. От тази позиция той посреща с изненада решението на Солунския конгрес на ВМОРО от 1903 г., на което се взема решение за обявяване на въстание през пролетта на с.г. Безсилен да се противопостави на решението на конгреса, на който както той, така и Д. Груев не са присъствали, той предприема незабавни действия за неговото коригиране. Веднага след освобождаване на Д. Груев от заточение той бърза да се срещне с него, за да набележат следващите конкретни стъпки на организацията. Постигнато е съгласие за отлагане датата на въстанието за лятото на следващата година, както и за превръщането му от "повсеместо и стратегично" в перманентно и с участие предимно на въстанически чети.

Що се отнася до целите на въстанието, които са и цели на организацията, те според него се свеждат до събаряне на османското владичество в Македония и Одринско. Поради невъзможността от пряко присъединяване на тези две области към Княжество България се проектира установяването на автономия и реформи в тях, така както се предвижда в чл. 23 от Берлинския договор от 1878 г.

При организационното изграждане на ВМОРО Г. Делчев, както и останалите ръководни дейци на организацията се учат от опита на великите възрожденски дейци Г. С. Раковски и В. Левски и неговите последователи в лицето на водачите на Априлското въстание от 1876 г.

В битността си на македонски революционер Г. Делчев не крие и не премълчава никога своята българска етническа принадлежност. Всички писма, правилници и устави на организацията, които той и други нейни дейци съставят в края на 19-ти и началото на 20-ти век, са писани на книжовен български език.

След срещата си с Д. Груев, състояла се през април 1903 г. Г. Делчев, придружен от малка чета, се отправя за Серски революционен окръг във връзка с проектирания окръжен конгрес в планината Алиботуш (дн. Славянка), на който да се обсъдят най-наболелите въпроси на този окръг във връзка с предстоящото въстание. При с. Баница четата е забелязана от местните турски власти и обградена от многоброен аскер. В започналото неравно сражение загиват повечето от четниците, между които и самият Г. Делчев. Така той не дочаква въстанието, за подготовката на което е вложил много сили и енергия. Неговата гибел е жесток удар върху ВМОРО, но тя не попречва на хода на действията, довели до избухването на Илинденско-Преображенското въстание.

Използван е материал от книгата "Македония - кратък исторически справочник" на Милен Куманов, издадена през 1993 г.