Леденият континент става все по-български!

11 февруари 2016 г.

Делчев връх, Антарктика

Над 1300 български топоними, одобрени от българската Комисия по антарктическите наименования и Президента на Републиката, са международно възприети за еднозначно идентифициране на географски обекти в Антарктика. Между наименуваните места на ледения континент има и голям брой обекти, носещи имена на български герои, селища, географски и исторически обекти от Македония (включително от общата история на Р. България и Р. Македония).

Сред имената се срещат върхове, именувани на войводите Тодор Александров, Гоце Делчев, Дамян Груев, Христо Матов, на легендарния полковник от българската армия Борис Дрангов, революционерката Донка Ушлинова, Св. Климент Охридски и Св. Наум, острови братя Миладинови, залив Огражден, ледник Солун, Талев ледник (в памет на изтъкнатия български писател Димитър Талев, роден в гр. Прилеп), Кусев нос (в памет на Методий Кусев, един от водачите на движението за българска църковна независимост, роден в гр. Прилеп), нос Ильо (в памет на войводата Ильо Малешевски), нос Самуил, Пърличев хребет (в памет на Григор Пърличев, български възрожденски деец от гр. Охрид), Радкова могила (в памет на Иван Михайлов), Крали Марков камък и много други.

Съгласно установената международна практика, нови имена се дават само от държави, участващи активно в научното изследване на южната полярна област. За поддръжката на единен международен регистър на наименованията в Антарктика, където са включени и българските топоними, отговаря Научният комитет за антарктически изследвания със седалище в Кембридж, Великобритания. Нови имена се дават само на безименни обекти, за да се избегне дублирането на различни имена за един и същ географски обект.

България започва своята полярна дейност в Антарктика през 1967-1969 г. и в последните три десетилетия организира и провежда 24 успешни Антарктически мисии. В Антарктика успешно функционира и българската полярна база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Основните научни приоритети на българските учени са в областта на науките за земята – геология, геофизика, физика, глациология, метеорология и картография, както и зоология, ботаника и екология.

Националната антарктическа програма е финансирана от Министерството на външните работи, Министерството на образованието и науката и Министерството на околната среда и водите. Дейността на Националната антарктическа програма се извършва от Българския антарктически институт под егидата на Президента на Република България.

България е една от немногото държави в света, организиращи собствени мисии и експедиции за изследване на Антарктика. Работата на Българския антарктически институт продължава интензивно и може да се очаква, че списъкът на български топоними (включително свързани с географския регион Македония), ще става все по-дълъг.

Полярна база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън